Защо си тръгнах от киното след първата част на „Дякон Левски“

Току-що се прибрах от прожекция на първа част на филма „Дякон Левски“ и бързам да напиша впечатленията си, тъй като в последните седмици много се изговори, изписа и изплю. Четейки всички мнения и критики, бях останал с впечатлението, че на хората най-вече не им е харесал начинът, по който е представено човешкото в образа на Васил Левски. За съжаление трябва да кажа – образът на Левски е най-малкият проблем на филма! Според мен актьорът Веселин Плачков притежава нужната емоция, за да пресъздаде силата на духа на националния герой. Докато гледах, неизбежно започнах да си съставям списък с нещата, които развалиха филма пред очите ми, както и с тези, на които е трябвало да се наблегне.

Който пише на латиница е bahti tapaka

Който пише на латиница е bahti tapaka

Или как да изглеждаме по-умни само с шест клика на мишката

Две неща слушам с насмешка. Едното е четвъртата ми поредна аларма всяка сутрин, отчаяно опитваща се да ме събуди и изкара от леглото. Другото са оправданията на хора защо не пишат на кирилица в интернет. Измежду баналните вече “ot telefona sam” и “emi shtoto barzam” понякога се намира и “nqmam instalirana na kompa”.

Приятели, кирилицата не се инсталира на компа. Всеки комп си има опция за избор на езици за писане, даже китайски можете да си добавите. Коства точно шест клика с мишката (броих ги, да). Без значение от смартфона ви, добавянето на кирилизирана клавиатура също не отнема повече от две минути от вашето време. А каква голяма разлика прави само!

Напоследък все по-често чета такива статуси и коментари, че ми идва да се обеся на кабела на мишката си, останал някъде назад във времето. Покрай Великден наблюдавах интересните разновидности на това дали Христос е vyzkrysnal, vazkrasnal, vuzkrusnal или пък voskresal. Четох дори за cyrkovnoto ogynche и какви ли не още безумия. Страх ме е да си помисля как ще си честитим 24-ти май, ден на славянската писменост и култура и на светите братя Kirel i metodi.

Ако сте малка кифла или малко гъзé и тепърва прохождате онлайн, най-вероятно го смятате за готино и модерно. За щастие май нямам такива сред фейсбук приятелите си. Затова се обръщам към тези, които се числят към големите хора и които би трябвало отдавна да не смятат латиницата за модерна и super qkata bate.

Неведнъж съм попадал в спорове из коментарите или чата и виждал ли съм латиница, съм се отказвал да споря с човека срещу себе си. Дори и да има изключително интелигентен изказ и прекрасен речников запас, докато го използва на латиница, изглежда поне три пъти по-глупав.

Въобще няма нужда да обръщам внимание на правописните грешки, до които употребата на латиницата води. Защото на всеки рано или късно му се налага да напише нещо на кирилица и тогава започват едни разправий с промоций на филий. Ама ништо. Ште се оправим някога.

И понеже започвам да звуча като Grammar Nazi, трябва да направя едно уточнение – не нападам никого с тези редове. По-скоро се надявам чрез ironiq и nasmeshka да подтикна повече хора да направят заветните шест клика с мишката и да усетят сами колко ползи има от това. Ако не друго, наистина поне ще изглеждат малко по-умни в очите на другите. Дотам сме я докарали, че едното писане на кирилица вдъхва чувство за интелект у онлайн събеседника. #respekt bate

Izqsnihme li se? – Неее! – Ще пишем ли на кирилица? – Наадалиии! – Ще ме съсипете ли от нападки в коментарите? – Дааа! – Браво на децата.

Неволен свидетел

Неволен свидетел

по реални, леко украсени събития

- Ало! Звъняла си ми, ама не съм те чул. Да ти кажа, че се прибрах в София...

Гласът идваше отляво, а младият мъж беше на възраст 20-25 години. Имаше наболи мустачки и брада, а с носа си определено си е помагал в училище, когато е трябвало да чертае прави ъгли и симетрали.

- ... само ще мина да си взема някакви дрехи и храна, че сега се занимавам с кухнята на леля. Да. Утре вечерта се събираме с тайфата в квартала, че в петък заминавам за Монтана.

Автобусът ту стоеше неподвижен в задръстването, ту от време на време отново се поклащаше заедно с хората в него. Облегнах се на кръгчето под хармониката и започнах с все по-голям интерес да следя тази житейска история.

Sei leise / Замълчи

Sei leise

Sei leise, meine Liebe,

sei leise und sei still.

Ich kriege ständig deine Hiebe

bei diesem Hund-und-Katzenspiel

Ich bin schon kraftlos und habe das gehört:

„es wäre das Bemühen wert“

Dir zu sagen hab ich nun kein Wort

oder war das alles umgekehrt?

Es läuft den Tag und wird bald wieder Nacht,

Die Sichel sinkt im dichten Nebel

Ein lauter Steinkauz mich gemein belacht

Gefolgt von einem dumpfen Gebell.

Sei leise, meine Sonne,

sei leise und sei still.

Schweig einmal und halte deine Wonne

weil ich jetzt nicht mehr spielen will.

Windstille / Затишие

Изключително рядко се случва да пиша поезия, а още по-рядко - на немски. Това е един от най-старите ми такива опити. Преводът на български с Google Translate не върши особено полезна работа, на английски звучи малко по-добре.

Windstille 

für M.V.

Was soll ich sagen

weiß ich nicht,

ich schau nur an

dein Angesicht

Schwer vom Mund die Worte kommen,

Hat sie schon der Wind genommen

Наопаки

Наопаки

Горещо лято е, а в мен есента съблича и последните листа от клоните на дърветата, хладен вятър ги развява и оранжево-червената въртележка се издига и лети под печалните лъчи на залязващото в шест и половина вечерта слънце.

В мъглата

В мъглата

Снимката е дело на неповторимия Павел Пронин

Познато. Всичко ми е до болка познато. Виждал съм го толкова пъти, чувствал съм го толкова пъти, писал съм за него толкова пъти, сънувал съм го толкова пъти, и въпреки това отново го сънувам. Нощ. Мрак. Студ. Но сега има и мъгла. Бяла като сняг, гъста като цигарен дим, тя се спуска ниско и обгръща всичко наоколо. Придава на нощта още повече студ и едно необъркваемо усещане за нереалност. Потрепервам в съня си, опитвам се да се завия още по-плътно. Но осъзнавам, че вече не съм в уюта на леглото. Прав съм, леко облечен и насред мъглата. Скривам ръце в джобовете на якето си и в левия напипвам ключ. Ключ от кола, моята кола. Силуетът ѝ бавно добива форма изпод бялото було на нощта. Обожавам да шофирам. Дори и насън. Отключвам вратата и сядам зад волана. Завъртам ключа и двигателят се пробужда и дрезгавият му бас отеква в тъмното като прокашлял се в съня си старец. Потеглям бавно и се опитвам да следя улицата, чийто край се губи някъде напред в мъглата. Светлината от фаровете просто озарява гъстия дим най-близо до тях.