Муза

Годините вече са кратки. Лятото също намалява и едва мъждука. Времето не ми дава кой знае какъв шанс. И тъй като не мога още дълго да си позволя да го пилея, протакам. Заблуждавам се, че така отдалечавам всичките важни решения за момент, в който ще съм по-подготвен да ги взема. Но единственото, което се отдалечава, си ти. Първо на няколко крачки, след това зад ъгъла, после надолу по улицата и докато се усетя, вече си се качила на самолета и километрите се трупат. С теб някъде зад ъгъла потегля и лятото. Свенливи усмивки по късно в парка, скрити зад някоя чаша погледи и толкова много думи. Казани думи, премълчани думи, думи в повече, думи със смисъл. И думи, ненапуснали връхчето на езика. Които няма да бъдат написани. Които биват заместени от други. Защото наглед не са уцелили подходящия миг да изскочат.

Най-важният човек на света

Най-важният човек на света

Хората сте сравнително просто устроени същества. На планетата Земя сте от десетки хиляди години, и просто си съществувате, без да подозирате нищичко.

Не сте наясно дали сте сами във вселената, не сте наясно дори дали с право се наричате разумен живот. Отговорът и на двата въпроса е “Не, идиоти такива!”

Въпреки тези неясноти обаче, развитието ви никога не е спирало и възходът от древните ви цивилизации до модерната ви епоха е видим в страниците на историята.

Това, което не го пише по страниците на вашата история, са истински важните неща. Или ако го пише, му викате митология. Дотолкова сте се объркали, че сте разхвърляли верните факти, до които единици през вековете случайно са достигали, в няколко митологии. Сега сигурно се чудите какво точно е вярно от историите, с които майките ви са ви приспивали, когато сте били малки и за вашите мозъчета все още е имало надежда.

Клавишите на пианото

Струва ми се, че сънувам, защото нещо не е наред. Стоя насред хола си и никога не съм бил по-объркан. Не знам как попаднах тук. Не помня как изобщо стигнах до хола, нямам спомен да отварям вратата и да влизам. Това ме кара да бъда странно нервен. А точно в тази стая винаги съм се чувствал у дома си. Картината на стената си е съвсем същата, каквато я помня от дете, килимите, глобусът върху пианото, завесите, скърцащият паркет, дори подредбата на снимките по стената ми е до болка позната. Семейните портрети, правени през годините в едно и също фотографско студио – баща ми, с все по-посивяваща с годините коса, но все така достолепен, майка ми, с лека умора в усмивката, но все пак широко усмихната, сестра ми, ставаща все по-висока на всяка нова снимка, а до нея... аз.

Изгубената София - Част 2

Поради големия брой прекрасни стари снимки из София, беше неизбежно да не продължа да снимам още от най-емблематичните места за столицата ни. В много от случаите най-трудната част се оказва нито издирването на хубава стара снимка, нито сглобяването на двата кадъра, а именно заснемането. Застрояването на града и в някои случаи порасналите дървета закриват много от сградите и често не е никак лесно да намеря подходящия ъгъл. Въпреки това, смятам че с практиката готовите композиции се получават все по-точни.

Първа част на очертаващата се поредица от снимки

Катедралният храм "Св. Александър Невски" по време на изграждането си, началото на XX в.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

Изгубената София

Като човек, прекарал целия си живот в София, понякога срещам трудности да я харесвам. Случвало ми се е да смятам, че надали някога пак бих я намерил за интересна. Но тя винаги открива начини да ми напомни, че я обичам с всичките ѝ чаровни улички, заведения, театри, музеи, паркове...

София, карта от 1919 година
Линк към пълния размер с имената на улиците

Открай време ми се искаше да направя нещо, с което тя да стане още по-интересна не само за мен, а и за другите хора, откриващи София отново и отново. Преди около пет години попаднах за пръв път на прекрасния сайт Изгубената България, съкровищница на стари снимки и спомени - много от тях заснети преди близо сто години, из уличките на една романтична млада европейска столица. 

Точните описания под снимките указват и локациите на красиви стари сгради или емблематични за София места, превърнали се през годините в любими места за среща, архитектурни и културни паметници.

Затова реших, че ще заснема същите тези емблематични места от същия ъгъл, както на оригиналната снимка, и ще насложа двата кадъра, за да се видят разликите и приликите. Подобни колекции преди/сега бях виждал за Берлин, Париж и други градове, но никога за София.

Установих за себе си за пореден път, че столицата си е все така красива, макар да се е разраснала изключително много и като сгради, и като население. Кадрите, които обработих, показват че сградите и местата, макар и различно променени от времето и човешката намеса, са запазили облика и духа си.

Няколко секунди щастие

Винаги съм бил от самотниците, колкото и да не съм искал да го повярвам на моменти. Сигурно ще се почудиш защо.

Обичам спокойствието на нощта, тишината на малките часове, в които потъвам – или в мислите си, или в поредния изтощаващ сън. Безсънни нощи отдавна нямам. Оставям всичко, което ме тормози, да ме измъчва не наяве, а чрез причудливите странности на почиващото ми съзнание.

В полите на Витоша

Яворовата трагедия "В полите на Витоша" е написана след смъртта на любимата му Мина Тодорова през 1911 година и е до голяма степен автобиографична за мъките в любовта на поета. 

Това е първото ѝ издание, от което съществуват само 25 бройки, подписани лично от Пейо Яворов.

Защо си тръгнах от киното след първата част на „Дякон Левски“

Току-що се прибрах от прожекция на първа част на филма „Дякон Левски“ и бързам да напиша впечатленията си, тъй като в последните седмици много се изговори, изписа и изплю. Четейки всички мнения и критики, бях останал с впечатлението, че на хората най-вече не им е харесал начинът, по който е представено човешкото в образа на Васил Левски. За съжаление трябва да кажа – образът на Левски е най-малкият проблем на филма! Според мен актьорът Веселин Плачков притежава нужната емоция, за да пресъздаде силата на духа на националния герой. Докато гледах, неизбежно започнах да си съставям списък с нещата, които развалиха филма пред очите ми, както и с тези, на които е трябвало да се наблегне.

Който пише на латиница е bahti tapaka

Който пише на латиница е bahti tapaka

Или как да изглеждаме по-умни само с шест клика на мишката

Две неща слушам с насмешка. Едното е четвъртата ми поредна аларма всяка сутрин, отчаяно опитваща се да ме събуди и изкара от леглото. Другото са оправданията на хора защо не пишат на кирилица в интернет. Измежду баналните вече “ot telefona sam” и “emi shtoto barzam” понякога се намира и “nqmam instalirana na kompa”.

Приятели, кирилицата не се инсталира на компа. Всеки комп си има опция за избор на езици за писане, даже китайски можете да си добавите. Коства точно шест клика с мишката (броих ги, да). Без значение от смартфона ви, добавянето на кирилизирана клавиатура също не отнема повече от две минути от вашето време. А каква голяма разлика прави само!

Напоследък все по-често чета такива статуси и коментари, че ми идва да се обеся на кабела на мишката си, останал някъде назад във времето. Покрай Великден наблюдавах интересните разновидности на това дали Христос е vyzkrysnal, vazkrasnal, vuzkrusnal или пък voskresal. Четох дори за cyrkovnoto ogynche и какви ли не още безумия. Страх ме е да си помисля как ще си честитим 24-ти май, ден на славянската писменост и култура и на светите братя Kirel i metodi.

Ако сте малка кифла или малко гъзé и тепърва прохождате онлайн, най-вероятно го смятате за готино и модерно. За щастие май нямам такива сред фейсбук приятелите си. Затова се обръщам към тези, които се числят към големите хора и които би трябвало отдавна да не смятат латиницата за модерна и super qkata bate.

Неведнъж съм попадал в спорове из коментарите или чата и виждал ли съм латиница, съм се отказвал да споря с човека срещу себе си. Дори и да има изключително интелигентен изказ и прекрасен речников запас, докато го използва на латиница, изглежда поне три пъти по-глупав.

Въобще няма нужда да обръщам внимание на правописните грешки, до които употребата на латиницата води. Защото на всеки рано или късно му се налага да напише нещо на кирилица и тогава започват едни разправий с промоций на филий. Ама ништо. Ште се оправим някога.

И понеже започвам да звуча като Grammar Nazi, трябва да направя едно уточнение – не нападам никого с тези редове. По-скоро се надявам чрез ironiq и nasmeshka да подтикна повече хора да направят заветните шест клика с мишката и да усетят сами колко ползи има от това. Ако не друго, наистина поне ще изглеждат малко по-умни в очите на другите. Дотам сме я докарали, че едното писане на кирилица вдъхва чувство за интелект у онлайн събеседника. #respekt bate

Izqsnihme li se? – Неее! – Ще пишем ли на кирилица? – Наадалиии! – Ще ме съсипете ли от нападки в коментарите? – Дааа! – Браво на децата.

Неволен свидетел

Неволен свидетел

по реални, леко украсени събития

- Ало! Звъняла си ми, ама не съм те чул. Да ти кажа, че се прибрах в София...

Гласът идваше отляво, а младият мъж беше на възраст 20-25 години. Имаше наболи мустачки и брада, а с носа си определено си е помагал в училище, когато е трябвало да чертае прави ъгли и симетрали.

- ... само ще мина да си взема някакви дрехи и храна, че сега се занимавам с кухнята на леля. Да. Утре вечерта се събираме с тайфата в квартала, че в петък заминавам за Монтана.

Автобусът ту стоеше неподвижен в задръстването, ту от време на време отново се поклащаше заедно с хората в него. Облегнах се на кръгчето под хармониката и започнах с все по-голям интерес да следя тази житейска история.

Sei leise / Замълчи

Sei leise

Sei leise, meine Liebe,

sei leise und sei still.

Ich kriege ständig deine Hiebe

bei diesem Hund-und-Katzenspiel

Ich bin schon kraftlos und habe das gehört:

„es wäre das Bemühen wert“

Dir zu sagen hab ich nun kein Wort

oder war das alles umgekehrt?

Es läuft den Tag und wird bald wieder Nacht,

Die Sichel sinkt im dichten Nebel

Ein lauter Steinkauz mich gemein belacht

Gefolgt von einem dumpfen Gebell.

Sei leise, meine Sonne,

sei leise und sei still.

Schweig einmal und halte deine Wonne

weil ich jetzt nicht mehr spielen will.

Windstille / Затишие

Изключително рядко се случва да пиша поезия, а още по-рядко - на немски. Това е един от най-старите ми такива опити. Преводът на български с Google Translate не върши особено полезна работа, на английски звучи малко по-добре.

Windstille 

für M.V.

Was soll ich sagen

weiß ich nicht,

ich schau nur an

dein Angesicht

Schwer vom Mund die Worte kommen,

Hat sie schon der Wind genommen

Наопаки

Наопаки

Горещо лято е, а в мен есента съблича и последните листа от клоните на дърветата, хладен вятър ги развява и оранжево-червената въртележка се издига и лети под печалните лъчи на залязващото в шест и половина вечерта слънце.

В мъглата

В мъглата

Снимката е дело на неповторимия Павел Пронин

Познато. Всичко ми е до болка познато. Виждал съм го толкова пъти, чувствал съм го толкова пъти, писал съм за него толкова пъти, сънувал съм го толкова пъти, и въпреки това отново го сънувам. Нощ. Мрак. Студ. Но сега има и мъгла. Бяла като сняг, гъста като цигарен дим, тя се спуска ниско и обгръща всичко наоколо. Придава на нощта още повече студ и едно необъркваемо усещане за нереалност. Потрепервам в съня си, опитвам се да се завия още по-плътно. Но осъзнавам, че вече не съм в уюта на леглото. Прав съм, леко облечен и насред мъглата. Скривам ръце в джобовете на якето си и в левия напипвам ключ. Ключ от кола, моята кола. Силуетът ѝ бавно добива форма изпод бялото було на нощта. Обожавам да шофирам. Дори и насън. Отключвам вратата и сядам зад волана. Завъртам ключа и двигателят се пробужда и дрезгавият му бас отеква в тъмното като прокашлял се в съня си старец. Потеглям бавно и се опитвам да следя улицата, чийто край се губи някъде напред в мъглата. Светлината от фаровете просто озарява гъстия дим най-близо до тях.

Лицекнижия

В някой си ден преди година-две, може би, изобщо не помня вече, но явно много съм скучаел, ме озари идея. Помислих си, че бих могъл да "създам" фейсбук профили на велики български писатели, възрожденци и будители. Тъй като никой никога не е харесвал въпроса "какво е искал да каже авторът с това?", ще заявя какво исках да покажа с тези снимки. Шеговитата страна на историята и литературата, две любими мои поприща, хумор, резултат от бъзици с приятели и близки. Не, нямах и нямам намерение да се гавря с това, което тези хора са постигнали и са направили за България. Надявам се хората, които разбират шегите, да са повече - това ще означава, че познават своята история, тъй като всичко се базира на намеци и препратки към действителните събития около тези личности.

Откакто публикувах първите лицекнижия, фейсбук промени облика си и аз трябваше да съм в крак с това. Така че създадох някои профили наново. Смятам, че има поле за развитие на идеята, ще се радвам на идеи за следващи лицекнижия.

Цялата колекция до момента: (при кликване върху снимката можете да разгледате детайлите и по-дребния шрифт)

Първото Вазово лицекнижие

Язък

Язък

Какво се случва? Кой ще ми обясни? Имам хиляди въпроси и нито един отговор не намирам в поредната чаша вино. Въпреки това си я напълвам догоре и отпивам от кехлибарената течност. Главата ми вече доста се е позавъртяла и се рее в някакви си свои мисли, лекички и ефирни като перце, подмятано от нежен ветрец. Моите мисли все още ме държат на земята, но усещам как съвсем скоро ще отлетя нанякъде с лекичките. 

Спомени от детството

Кое от нас, децата на 90-те, не е израснало с анимациите на Дисни? Моята любима е "Цар Лъв".
В днешно време в Интернет може да се види всичко и ако потърсите достатъчно, може да намерите чудесни снимки на прототипите на героите от култовата анимация.

Този красив кадър ме вдъхнови да потърся снимки на такива животински екземпляри, които максимално да приличат на образите във филмчето. След това вездесъщият Adobe Photoshop се намеси, за да прибави онези детайли, които отличават Симба от другите лъвчета, например. Мисля, че се получи интересна поредица.

Велики българи

Обикновено споделям тази скромна подборка от оцветени от мен портрети на велики българи само по националните празници. Но защо трябва да имаме изрично определени дати, на които да се чувстваме горди от това какви личности светят в историята ни? 

Ето някои примери, върху които съм се трудил преди близо две години. Възнамерявам в най-скоро време да разширя тази колекция.

Кръговратът на живота

Кръговратът на живота

Слънцето огряваше весело обширната равнина на Лавразия, където едно младо папратово растение с удоволствие поглъщаше топлите лъчи и кротичко си фотосинтезираше. Това беше любимото му занимание и то прекарваше цял ден в размишления за света и фотосинтезиране. Тъкмо се чудеше дали да не пусне още едно клонче днес, когато мислите му бяха прекъснати от грубо настъпване, последвано от оглушителен рев.

Киша

Киша

(мрачен разказ по напълно възможни събития)

В поредната безсънна февруарска нощ стоя на прозореца и наблюдавам скучния квартален пейзаж. Снегът, колкото и да е мръсен, отразява светлините от уличните лампи и всичко изглежда по-светло от обикновено. Тук-таме светят и някои прозорци, а в далечината виждам и останалата част от града. Дърветата, изненадващо много за времената, в които живеем, също са затрупани с бяла покривка. Единствената част от денонощието и годината, в която кварталът изглежда красив. Подозрително красив. Замислям се за момент защо всъщност е толкова чисто. Снегът е затрупал боклуците. Подозрително чисто.