Изгубената София

Като човек, прекарал целия си живот в София, понякога срещам трудности да я харесвам. Случвало ми се е да смятам, че надали някога пак бих я намерил за интересна. Но тя винаги открива начини да ми напомни, че я обичам с всичките ѝ чаровни улички, заведения, театри, музеи, паркове...

София, карта от 1919 година
Линк към пълния размер с имената на улиците

Открай време ми се искаше да направя нещо, с което тя да стане още по-интересна не само за мен, а и за другите хора, откриващи София отново и отново. Преди около пет години попаднах за пръв път на прекрасния сайт Изгубената България, съкровищница на стари снимки и спомени - много от тях заснети преди близо сто години, из уличките на една романтична млада европейска столица. 

Точните описания под снимките указват и локациите на красиви стари сгради или емблематични за София места, превърнали се през годините в любими места за среща, архитектурни и културни паметници.

Затова реших, че ще заснема същите тези емблематични места от същия ъгъл, както на оригиналната снимка, и ще насложа двата кадъра, за да се видят разликите и приликите. Подобни колекции преди/сега бях виждал за Берлин, Париж и други градове, но никога за София.

Установих за себе си за пореден път, че столицата си е все така красива, макар да се е разраснала изключително много и като сгради, и като население. Кадрите, които обработих, показват че сградите и местата, макар и различно променени от времето и човешката намеса, са запазили облика и духа си.

Улица "Александър I", отляво е Градската градина, в дъното е сградата на Българската търговска банка, същестуваща и до днес в почти същия вид с часовника.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

"Граф Игнатиев" много преди да бъде булевард и дори улица. Снимката е направена скоро след Освобождението. Калният път се нарича улица "Самоковска", а джамията - Коджа-дервиш Мехмед Паша. Няколко години по-късно, от нейните основи ще бъде изградена църквата "Св. Седмочисленици", а на мястото на биволите ще има пазар.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

Двата кадъра са заснети от площад "Батенберг" и показват Царския дворец. На старата снимка е караулът пред несъществуващата вече Западна порта.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

Отново площад Батенберг, 30-те години на ХХ век, Гергьовденски парад. В центъра на кадрите се вижда уличката "Малко Търново", която със своите стълби е най-малката софийска улица.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

Народният театър, все така великолепен повече от век след построяването си. На стария кадър го виждаме в реконструкция след големия пожар от 1923 година.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

В първото десетилетие на ХХ век това място не е изглеждало като една от най-оживените точки на столицата в бъдещето. На преден план е къщата на инж. Михаил Момчилов, а в дъното вдясно се вижда новопостроената църква "Св. Седмочисленици". По-късно е издигнат паметникът на патриарх Евтимий Търновски, за да могат след години софиянци да наричат статуята просто "Попа", уговаряйки се къде да се срещнат.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

Подобни гледки са били често срещани в първите десетилетия след провъзгласяването на София за столица. Шопите от региона са пристигали в традиционно облекло в центъра на разрастващия се град, за да предлагат стоката си на пазарите. На този прекрасен кадър един от тях позира с цялото си семейство и каруцата си насред булевард "Граф Игнатиев", по който вече вървят и трамвайните релси.

Оригиналният кадър

Карта на мястото днес

Огромният брой прекрасни стари снимки в Изгубената България не ми остави друг избор, освен да подбера още емблематични места из София, които да заснема по същия начин и да продължавам да споделям. Надявам се, че чрез тях онези, които са поизгубили или позабравили за чара на града, ще успеят да си върнат романтиката и духа му.

Оригиналните кадри са собственост на сайта Изгубената България и създателя му Пейо Колев

Кадрите в днешни дни са собственост на Димитър Стефанов

Използването без упоменаване на източника, както и такова с търговска цел, е нарушаване на авторските права.