Sei leise / Замълчи

Sei leise

Sei leise, meine Liebe,

sei leise und sei still.

Ich kriege ständig deine Hiebe

bei diesem Hund-und-Katzenspiel

Ich bin schon kraftlos und habe das gehört:

„es wäre das Bemühen wert“

Dir zu sagen hab ich nun kein Wort

oder war das alles umgekehrt?

Es läuft den Tag und wird bald wieder Nacht,

Die Sichel sinkt im dichten Nebel

Ein lauter Steinkauz mich gemein belacht

Gefolgt von einem dumpfen Gebell.

Sei leise, meine Sonne,

sei leise und sei still.

Schweig einmal und halte deine Wonne

weil ich jetzt nicht mehr spielen will.

Windstille / Затишие

Изключително рядко се случва да пиша поезия, а още по-рядко - на немски. Това е един от най-старите ми такива опити. Преводът на български с Google Translate не върши особено полезна работа, на английски звучи малко по-добре.

Windstille 

für M.V.

Was soll ich sagen

weiß ich nicht,

ich schau nur an

dein Angesicht

Schwer vom Mund die Worte kommen,

Hat sie schon der Wind genommen

Наопаки

Наопаки

Горещо лято е, а в мен есента съблича и последните листа от клоните на дърветата, хладен вятър ги развява и оранжево-червената въртележка се издига и лети под печалните лъчи на залязващото в шест и половина вечерта слънце.

В мъглата

В мъглата

Снимката е дело на неповторимия Павел Пронин

Познато. Всичко ми е до болка познато. Виждал съм го толкова пъти, чувствал съм го толкова пъти, писал съм за него толкова пъти, сънувал съм го толкова пъти, и въпреки това отново го сънувам. Нощ. Мрак. Студ. Но сега има и мъгла. Бяла като сняг, гъста като цигарен дим, тя се спуска ниско и обгръща всичко наоколо. Придава на нощта още повече студ и едно необъркваемо усещане за нереалност. Потрепервам в съня си, опитвам се да се завия още по-плътно. Но осъзнавам, че вече не съм в уюта на леглото. Прав съм, леко облечен и насред мъглата. Скривам ръце в джобовете на якето си и в левия напипвам ключ. Ключ от кола, моята кола. Силуетът ѝ бавно добива форма изпод бялото було на нощта. Обожавам да шофирам. Дори и насън. Отключвам вратата и сядам зад волана. Завъртам ключа и двигателят се пробужда и дрезгавият му бас отеква в тъмното като прокашлял се в съня си старец. Потеглям бавно и се опитвам да следя улицата, чийто край се губи някъде напред в мъглата. Светлината от фаровете просто озарява гъстия дим най-близо до тях.