Страници

понеделник, 10 декември 2012 г.

Лицекнижия

В някой си ден преди година-две, може би, изобщо не помня вече, но явно много съм скучаел, ме озари идея. Помислих си, че бих могъл да "създам" фейсбук профили на велики български писатели, възрожденци и будители. Тъй като никой никога не е харесвал въпроса "какво е искал да каже авторът с това?", ще заявя какво исках да покажа с тези снимки. Шеговитата страна на историята и литературата, две любими мои поприща, хумор, резултат от бъзици с приятели и близки. Не, нямах и нямам намерение да се гавря с това, което тези хора са постигнали и са направили за България. Надявам се хората, които разбират шегите, да са повече - това ще означава, че познават своята история, тъй като всичко се базира на намеци и препратки към действителните събития около тези личности.

Откакто публикувах първите лицекнижия, фейсбук промени облика си и аз трябваше да съм в крак с това. Така че създадох някои профили наново. Смятам, че има поле за развитие на идеята, ще се радвам на идеи за следващи лицекнижия.

Цялата колекция до момента: (при кликване върху снимката можете да разгледате детайлите и по-дребния шрифт)
Първото Вазово лицекнижие

вторник, 4 декември 2012 г.

Язък


Язък


Какво се случва? Кой ще ми обясни? Имам хиляди въпроси и нито един отговор не намирам в поредната чаша вино. Въпреки това си я напълвам догоре и отпивам от кехлибарената течност. Главата ми вече доста се е позавъртяла и се рее в някакви си свои мисли, лекички и ефирни като перце, подмятано от нежен ветрец. Моите мисли все още ме държат на земята, но усещам как съвсем скоро ще отлетя нанякъде с лекичките. 

Follow me