Велики българи

Обикновено споделям тази скромна подборка от оцветени от мен портрети на велики българи само по националните празници. Но защо трябва да имаме изрично определени дати, на които да се чувстваме горди от това какви личности светят в историята ни? 

Ето някои примери, върху които съм се трудил преди близо две години. Възнамерявам в най-скоро време да разширя тази колекция.

Кръговратът на живота

Кръговратът на живота

Слънцето огряваше весело обширната равнина на Лавразия, където едно младо папратово растение с удоволствие поглъщаше топлите лъчи и кротичко си фотосинтезираше. Това беше любимото му занимание и то прекарваше цял ден в размишления за света и фотосинтезиране. Тъкмо се чудеше дали да не пусне още едно клонче днес, когато мислите му бяха прекъснати от грубо настъпване, последвано от оглушителен рев.

Киша

Киша

(мрачен разказ по напълно възможни събития)

В поредната безсънна февруарска нощ стоя на прозореца и наблюдавам скучния квартален пейзаж. Снегът, колкото и да е мръсен, отразява светлините от уличните лампи и всичко изглежда по-светло от обикновено. Тук-таме светят и някои прозорци, а в далечината виждам и останалата част от града. Дърветата, изненадващо много за времената, в които живеем, също са затрупани с бяла покривка. Единствената част от денонощието и годината, в която кварталът изглежда красив. Подозрително красив. Замислям се за момент защо всъщност е толкова чисто. Снегът е затрупал боклуците. Подозрително чисто.

Бай Ганьо в Интернет

Бай Ганьо в Интернет

- Хехехехееее – изхили се Бай Ганьо, докато сядаше на удобния кожен стол на колелца. – Голяма работа този офис, бре! Ууу, колко ли парички ти е струвало да го натъкмиш така? – попита той шефа на фирмата.

- Ами да, наистина не беше евтино, но все пак съм шефът тук и моят офис трябва да е най-модерен.

- Умен си ти, умен – възкликна Бай Ганьо и потри доволно ръце – нищо чудно, че си началник. Но още мнооого хляб имаш да ядеш, докле стигнеш до моя хал – и парици си имам, и пипето ми сече, ама и живота съм разбрал вече. А ти си млад още, млад и заблуден.

Животът в крайния квартал

 Животът в крайния квартал

В едно ранно юлско утро птичките още не се бяха събудили и не се бяха заели с обичайното си весело чуруликане. Отдалеч се чуваха първите автомобили по околовръстното шосе и слънцето тепърва се показваше на хоризонта.

Един от малкото будни обитатели на квартала се чешеше усърдно с лапа зад ухото и обмисляше дали да не потърси нещо за хапване в кофите, когато чу непознат и странен лай. „Да не би да имаме натрапник в квартала?” – зачуди се кучето. Преди да се насочи към мястото, откъдето идваше лаят, то препика за всеки случай едно младо черешово дръвче. После, все още леко сънено, се запъти бавно към улицата.

Една истинска история

Една истинска история

Това е историята на един арменец, живял в България преди повече от сто години, извършил нещо, за което малко хора знаят. Ако не беше постъпката на този човек, днес може би нямаше да съществува българският град Пазарджик. Откъде знам тази история? Този човек е мой прадядо.

Ованес Саваджиян

Надеждата

Казват, че след всяка буря, дори и най-страшната, изгрява Слънце. Тези снимки може би го доказват. Опитал съм се да уловя именно това, което съм търсел тогава - надеждата, пък било то и в мръсната ни и задушна София.

Едно място в сърцето ми

Триград, в сърцето на Родопите и със сигурност в моето. Откакто за първи път посетих тази магическа планина преди повече от осем години, винаги съм си мечтал да се върна и да продължавам да се връщам там.



Къща за гости "Изгрев", от чиято тераса се открива тази прекрасна панорамна гледка към селото.