Едно място в сърцето ми

Триград, в сърцето на Родопите и със сигурност в моето. Откакто за първи път посетих тази магическа планина преди повече от осем години, винаги съм си мечтал да се върна и да продължавам да се връщам там.



Къща за гости "Изгрев", от чиято тераса се открива тази прекрасна панорамна гледка към селото.


Източник на вдъхновение за мен винаги ще бъде Триградското ждрело. Пред монументалното му величие усещането никога не е едно и също. Понякога осъзнаваш колко незначителни сме пред непреходността на природата. Понякога просто се любуваш на красотата ѝ.

А понякога дори коленете ти омекват, когато се изправиш лице в лице с една невидима и необяснима сила.

Пещерата Дяволското гърло може да няма причудливи и интересни сталактити, сталагмити и сталактони, каквито могат да се наблюдават в други известни пещери в България. Със сигурност не е най-красивата от всички тях, но пък притежава нещо, което, също както всичко в този край, не съвсем може да се опише с думи. Усещането за тайнственост витае във въздуха, подкрепяно от легендите за Орфей и подземното царство, които местните разказват.

Лицето на Дявола

Внушителната голяма зала може, според някои архитекти, да побере целия храм-паметник "Александър Невски". Нестихващото бучене на водопада на подземната река е причината за страховитото име на пещерата.

 Една по-малко позната, но изключително интересна и труднодостъпна пещера е Харамийската, намираща се високо в скалите над река Триградска. Изкачването до нея не е за всеки и не е лесно, но изживяването си заслужава - не всеки ден човек се спуска с въже в пълен мрак от над 40-метрова височина...

Изходът на Харамийската дупка предлага величествени гледки към ждрелото и селото от върха на скалите.

Посещението на тази част от Родопите се превръща в приключение и незабравим спомен за всеки.