Бай Ганьо в Интернет

Бай Ганьо в Интернет

- Хехехехееее – изхили се Бай Ганьо, докато сядаше на удобния кожен стол на колелца. – Голяма работа този офис, бре! Ууу, колко ли парички ти е струвало да го натъкмиш така? – попита той шефа на фирмата.

- Ами да, наистина не беше евтино, но все пак съм шефът тук и моят офис трябва да е най-модерен.

- Умен си ти, умен – възкликна Бай Ганьо и потри доволно ръце – нищо чудно, че си началник. Но още мнооого хляб имаш да ядеш, докле стигнеш до моя хал – и парици си имам, и пипето ми сече, ама и живота съм разбрал вече. А ти си млад още, млад и заблуден.

Шефът понечи да каже нещо, но си замълча.  Той само погледна госта си. Бай Ганьо беше облечен в тъмносин анцуг, на чий   то крачол и отляво на ципа на горнището отчетливо се четяха буквите “ADIBOS”. На бос крак носеше бели маратонки със също толкова ясно четим надпис “PAMU” и лого, гротескно изобразяващо неуспешно опитала се да подскочи голяма котка. Имаше коса, някога черна, но вече доста прошарена, и юнашки мустак със същия цвят. Запретнатите му ръкави разкриваха косматите му ръце, а с дебелите си като кебапченца пръсти той потропваше по бюрото.

- Я дай сега да го видим туй чудо, дали наистина е толкоз добро, колкото разправят, или е бошлаф работата – рече той.

- Така, значи това е компютърът, Бай Ганьо, това му е екранът, това тук се нарича клавиатура, все едно си на пишеща машина, а това отдясно е мишката.

- Ба! Къде мишки в тоя хубав кабинет бе, момче! Бива ли такова нещо! – възкликна Ганьо.

- Само така се казва, спокойно – то е ето това нещо тук – каза шефът и повдигна в ръка мишката. – С него се движиш из екрана и избираш какво да виждаш на него.

- Бре, бре – възкликна отново Бай Ганьо и добави едно глухо попръцкване в кожения стол. – Какво да правиш, началник, човещинка е, можеш ли го спря? – с виновна усмивка се оправда той. Шефът се опита да се направи на нечул и каза:

- Сега ще ти покажа какво се прави с компютъра.

След инструктаж, продължил около 5 минути, в който Ганьо Балкански се въртеше в стола и си чешеше носа, той най-сетне получи възможността да се докосне до един от плодовете на модерния човешки прогрес. Започна да цъка навсякъде по екрана и най-накрая уцели една иконка, която отвори програмата за въвеждане на текст.

- А, ето това го можеш, Бай Ганьо, можеш да пишеш на машина, нали? – попита шефът.

- Е, мойто момче, ти нещо май много подцени бай си Ганьо, а? Мога зер, и със завързани очи даже мога!

Той започна да натиска смело копчетата, имитирайки увереност. На екрана заизлизаха произволни букви и знаци.

- Е, Бай Ганьо, ти нищо смислено не пишеш! – възмути се началникът.

- Не съм си взел очилата бе, джанъм, как искаш да видя какво пиша! – полу-притеснено, полу-ядосано отговори Балкански. Я покажи нещо друго!

Шефът отвори игра на пасианс и показа как се редят картите, но другият мъж се оправда, че не бил по хазарта. След това започна отново да цъка по екрана и случайно отвори прозореца за интернет връзка.

- А! Какво е пък туй сега!

- Това, Бай Ганьо, е интернет. С него хората по целия свят се свързват и си общуват много по-бързо, отколкото с писма и телеграми! И освен това има още куп информация, забавления и какво ли не още!

- Я покажи, покажи!

Ами първо трябва да напишеш името на сайта ето тук... Сайт, това е мястото, където четеш тази информация. Ето например, сега ще ти дам да четеш вестник през интернет.

Бай Ганьо взе мишката и започна с удивление да разглежда картинките на екрана. Началникът на фирмата отиде до мини барчето, за да си налее чаша уиски с лед. През това време откъм бюрото се чуваха викове на изумление:

- Ха, тук много неща пише! Премиерът бил подкрепил новия закон, избухнала война някде в Руско... А! Началник, появи се тук някаква разголена мадама! Ей така изскочи изведнъж! Чакай, пише нещо там...

„Искате ли да увеличите размера на своя...” Бре!  - подскочи от стола си Бай Ганьо. – Бре, бре, бре! Какви са тия неща бе, момче?

- Реклами, реклами. Това е лошата страна на интернет, Бай Ганьо. Постоянно някой иска да ти продаде нещо, или пък да те измами. Ето например виж тук – пише „Вие сте 999 999-тият ни посетител. Печелите 10 000 лева!”

-А! Че то това тъкмо като за мен! Спечелих ли паричките сега, а? Паднаха ли ми! – потри отново доволно ръцете си българинът, ухилен до уши, и се оригна звучно.

- Ама това е измама, Бай Ганьо, не е истина това! Искат само да ти вземат парите!

- Слушай ме ти мене, аз знам кога има келепир в някоя работа! Дават ли ти, яж, гонят ли те – беж! Това го запомни от мене, недей си мисли, че не ги разбирам аз тия неща! Я по-добре ми кажи ти – мога ли и аз в интернет да продавам моите мускалчета, че и някоя бутилчица ракийка към тях, от тая мойта, домашната, дето я варя на село в големия казан. Мога ли да си продавам стоката без толкова да обикалям, че не ми е изгодно, момче, с тия скъпи билети... Келепир няма, а келепирът ми трябва на мене! Ама я дай да те почерпя първо с мойта ракийка, и един домашен суджук съм донесъл, пък ти да ми покажеш как да търгувам... Да бъда и аз в крак с нещата, с времето... Ама имам аз хабер от търговия, а? Имам, зер! Защо не ме вземеш ти мене тука, и мене началник да направиш. Защото иначе ще прокопсаш ти в тая държава, ама де-де...

Шефът на фирмата се въртеше неспокойно в кревата си и, полу-спящ , полу-буден, благодареше, че сънува всичко това.