Винаги съм бил от самотниците,
колкото и да не съм искал да го повярвам на моменти. Сигурно ще се почудиш
защо.
Обичам спокойствието на нощта,
тишината на малките часове, в които потъвам – или в мислите си, или в поредния
изтощаващ сън. Безсънни нощи отдавна нямам. Оставям всичко, което ме тормози,
да ме измъчва не наяве, а чрез причудливите странности на почиващото ми
съзнание.