Страници

вторник, 22 април 2014 г.

Който пише на латиница е bahti tapaka

Който пише на латиница е bahti tapaka
Или как да изглеждаме по-умни само с шест клика на мишката

Две неща слушам с насмешка. Едното е четвъртата ми поредна аларма всяка сутрин, отчаяно опитваща се да ме събуди и изкара от леглото. Другото са оправданията на хора защо не пишат на кирилица в интернет. Измежду баналните вече “ot telefona sam” и “emi shtoto barzam” понякога се намира и “nqmam instalirana na kompa”.

Приятели, кирилицата не се инсталира на компа. Всеки комп си има опция за избор на езици за писане, даже китайски можете да си добавите. Коства точно шест клика с мишката (броих ги, да). Без значение от смартфона ви, добавянето на кирилизирана клавиатура също не отнема повече от две минути от вашето време. А каква голяма разлика прави само!

Напоследък все по-често чета такива статуси и коментари, че ми идва да се обеся на кабела на мишката си, останал някъде назад във времето. Покрай Великден наблюдавах интересните разновидности на това дали Христос е vyzkrysnal, vazkrasnal, vuzkrusnal или пък voskresal. Четох дори за cyrkovnoto ogynche и какви ли не още безумия. Страх ме е да си помисля как ще си честитим 24-ти май, ден на славянската писменост и култура и на светите братя Kirel i metodi.

Ако сте малка кифла или малко гъзé и тепърва прохождате онлайн, най-вероятно го смятате за готино и модерно. За щастие май нямам такива сред фейсбук приятелите си. Затова се обръщам към тези, които се числят към големите хора и които би трябвало отдавна да не смятат латиницата за модерна и super qkata bate.

Неведнъж съм попадал в спорове из коментарите или чата и виждал ли съм латиница, съм се отказвал да споря с човека срещу себе си. Дори и да има изключително интелигентен изказ и прекрасен речников запас, докато го използва на латиница, изглежда поне три пъти по-глупав.
Въобще няма нужда да обръщам внимание на правописните грешки, до които употребата на латиницата води. Защото на всеки рано или късно му се налага да напише нещо на кирилица и тогава започват едни разправий с промоций на филий. Ама ништо. Ште се оправим някога.

И понеже започвам да звуча като Grammar Nazi, трябва да направя едно уточнение – не нападам никого с тези редове. По-скоро се надявам чрез ironiq и nasmeshka да подтикна повече хора да направят заветните шест клика с мишката и да усетят сами колко ползи има от това. Ако не друго, наистина поне ще изглеждат малко по-умни в очите на другите. Дотам сме я докарали, че едното писане на кирилица вдъхва чувство за интелект у онлайн събеседника. #respekt bate

Izqsnihme li se? – Неее! – Ще пишем ли на кирилица? – Наадалиии! – Ще ме съсипете ли от нападки в коментарите? – Дааа! – Браво на децата.


понеделник, 20 януари 2014 г.

Неволен свидетел

Неволен свидетел

по реални, леко украсени събития


- Ало! Звъняла си ми, ама не съм те чул. Да ти кажа, че се прибрах в София...
Гласът идваше отляво, а младият мъж беше на възраст 20-25 години. Имаше наболи мустачки и брада, а с носа си определено си е помагал в училище, когато е трябвало да чертае прави ъгли и симетрали.
- ... само ще мина да си взема някакви дрехи и храна, че сега се занимавам с кухнята на леля. Да. Утре вечерта се събираме с тайфата в квартала, че в петък заминавам за Монтана.
Автобусът ту стоеше неподвижен в задръстването, ту от време на време отново се поклащаше заедно с хората в него. Облегнах се на кръгчето под хармониката и започнах с все по-голям интерес да следя тази житейска история.

Follow me