В мъглата
 |
| Снимката е дело на неповторимия Павел Пронин |
Познато. Всичко ми е до болка познато. Виждал съм го толкова пъти, чувствал
съм го толкова пъти, писал съм за него толкова пъти, сънувал съм го толкова
пъти, и въпреки това отново го сънувам. Нощ. Мрак. Студ. Но сега има и мъгла.
Бяла като сняг, гъста като цигарен дим, тя се спуска ниско и обгръща всичко
наоколо. Придава на нощта още повече студ и едно необъркваемо усещане за
нереалност. Потрепервам в съня си, опитвам се да се завия още по-плътно. Но
осъзнавам, че вече не съм в уюта на леглото. Прав съм, леко облечен и насред
мъглата. Скривам ръце в джобовете на якето си и в левия напипвам ключ. Ключ от
кола, моята кола. Силуетът ѝ бавно добива форма изпод бялото було на нощта.
Обожавам да шофирам. Дори и насън. Отключвам вратата и сядам зад волана.
Завъртам ключа и двигателят се пробужда и дрезгавият му бас отеква в тъмното
като прокашлял се в съня си старец. Потеглям бавно и се опитвам да следя
улицата, чийто край се губи някъде напред в мъглата. Светлината от фаровете
просто озарява гъстия дим най-близо до тях.
