Муза

Годините вече са кратки. Лятото също намалява и едва мъждука. Времето не ми дава кой знае какъв шанс. И тъй като не мога още дълго да си позволя да го пилея, протакам. Заблуждавам се, че така отдалечавам всичките важни решения за момент, в който ще съм по-подготвен да ги взема. Но единственото, което се отдалечава, си ти. Първо на няколко крачки, след това зад ъгъла, после надолу по улицата и докато се усетя, вече си се качила на самолета и километрите се трупат. С теб някъде зад ъгъла потегля и лятото. Свенливи усмивки по късно в парка, скрити зад някоя чаша погледи и толкова много думи. Казани думи, премълчани думи, думи в повече, думи със смисъл. И думи, ненапуснали връхчето на езика. Които няма да бъдат написани. Които биват заместени от други. Защото наглед не са уцелили подходящия миг да изскочат.

Най-важният човек на света

Най-важният човек на света

Хората сте сравнително просто устроени същества. На планетата Земя сте от десетки хиляди години, и просто си съществувате, без да подозирате нищичко.

Не сте наясно дали сте сами във вселената, не сте наясно дори дали с право се наричате разумен живот. Отговорът и на двата въпроса е “Не, идиоти такива!”

Въпреки тези неясноти обаче, развитието ви никога не е спирало и възходът от древните ви цивилизации до модерната ви епоха е видим в страниците на историята.

Това, което не го пише по страниците на вашата история, са истински важните неща. Или ако го пише, му викате митология. Дотолкова сте се объркали, че сте разхвърляли верните факти, до които единици през вековете случайно са достигали, в няколко митологии. Сега сигурно се чудите какво точно е вярно от историите, с които майките ви са ви приспивали, когато сте били малки и за вашите мозъчета все още е имало надежда.